Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…

Баба и дядо в полицията:
- Снощи ни разглобили гардероба и го откраднали.
- И вие не ги ли чухте?
- Не! Точно тогава сърбахме супата.

Баба отива в банката и пише чек. Касиерът и казва: - А сега се подпишете. - А как да се подпиша? - Така, както се подписвате на поздравителните картички. Бабката взима химикалката и старателн...

Момченце отива в двора на баба си и след малко се връща тичайки…
- Бабо, бабо, една трева в градината мирише на кюфтета!

Отива малкия Иванчо при дядо си, заинтересуван от това "Кое е май -сладкото нещо на Света" - Дядо, дядо... кажи ми кое е най-сладкото нещо на Света? - Ами как кое - путката, отговорил дядото...

Претъпкан автобус в час пик, малко след края на работното време. Вътре задушно и тясно. От спирката на кооперативния пазар се качва едно бабе с издута стара торба и с треперещ, но писклив глас почва д...