Центъра на Перник. Кафе на 2 нива - на долното седят двама на по кафенце и скучаят... на бара седи човек и чете сутрешния вестник...
Първия от двамата се обръща към втория:
- абе...
- оу...
- а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата...
- ... на кво?
- ми... петарка!
- готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
- еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа - не съм те виждал 100 години, загуби се...
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
- Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
- аууууу, човек, верно ли - извиняай! Ма приличаш... извиняай!
Сяда си и авера вади петарка...
Минало се, не минало - втория пак:
- абе...
- мм...?
- десет, ако идеш да му отвъртиш още един...
- нема яд!
Пак се вдига и отива до бара - пляяяясссс...:
- Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
...!?! Господине!
Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
- Ееее, човеек... мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш - одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време - у казарма бееме заедно - домъчнело ми е... бееме си много дружки...извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
- Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя...
- ... ма немаш грижа!
Качва се горе - пляяяяяссссс!
- Абе Пешо! ...бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе...