Царят на животните (лъва) обявил трудов ден и събрал всички животни на една полянка в гората. След началото на трудовия ден лъвът започнал да прави проверка за присъствие и установил, че единствено заека липсва. Решил да се разходи до хралупата на заека, но когато стигнал се сепнал от закачената на вратата бележка - "ЕБЕМ". Почесал се компетентно лъва по гривата и си помислил: "Е, хайде този път ще му простя! Нали като бях на неговите години и аз съм правил такива неща!"
Минало известно време и лъвът решил отново да организира трудов ден за всички животни. След обичайната проверка лъвът отново забелязал, че заека го няма и този път. Решил пак да отиде до хралупата му и да види какво става. Отива и какво да гледа, същата табелка стои, закачена на вратата с гръмкия надпис - "ЕБЕМ". Помислил малко лъва, но отново решил да прости на заека с мисълта: "Той е млад! Сега му е времето!"
Минало не минало известно време, лъвът решил за трети пореден път да организира трудов ден. Този път той въобще не бил изненадан от липсата на заека, но ей така решил да отиде до хралупата му, за всеки случай, да не би пък този път да му се е случило нещо. Прямотата на все още висящият там надпис: "ЕБЕМ" направо влудило лъва до такава степен, че му писнало на гривата и разбил вратата, а вътре що да види - заека, седнал на един стол, гледа телевизия и хрупа моркови.
- Абе, заек, каква е тази табела на вратата ти "ЕБЕМ", а така като те гледам нищо не ебеш, ами само си лежиш? - попитал, изпадналият в недоумение лъв.
- Абе, ЕБЕМ ВИ ТРУДОВИЯ ДЕН, БЕ"- креснал заека на лъва.