Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
- Другарю Чапай, как сте?
- М-м-м...! - казва Чапай през маската.
- Моля?
- М-м-м...!
- А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да напишете това, което искате да кажете?
- М-м-м...! - закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
- А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза навън все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и мънка още по-силно, по едно време потръпнал 2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
- Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
- Аз - обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
- Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
- Петка, еб твою мать! Стъпил си на маркуча! Задушавам се!