Чапаев събрал конницата един ден, и рекъл:

- Другари, уморих се! Имам нужда от почивка и ще замина на Крим за известно време, но кой ще ви води в мое отсъствие?

- Аз, Василий Иванич! - обадила се вярната му другарка Маруся.

- Ще си направя мустаци от слама, ще нахлупя будьоновката ниско над очите и никой няма да ме познае!

Така и направили. Заминал Чапай, настанало сражение, повела Маруся конницата в атака, но не щеш ли снаряд избухнал до нея и я ранил...

...свестява се тя в лазарета, надвесил се над нея лекарят и прошепнал:

- Товарищ Чапаев, слава Богу, от сигурна смърт ви спасихме! Успяхме да извадим всички осколки, а онази ужасна прорезна рана долу я зашихме...