Чапаев ще се жени, обаче не е поканил Петка. Петка отива при него, плаче горко и пита:
- Що така бе, що без мене? Малко ли сме били заедно, малко ли сме бягали от белите, малко ли водка сме пили… А сега, без мене сватба вдигаш?
Чапаев обяснява:
- Слушай, Петка, всико това е вярно, обаче ти като се напиеш, не знаеш какви ги вършиш. Аз ти знам номерата, ама булчето не ги знае. Не ща да ме излагаш!
- Честен кръст, ще пазя поведение! Ако се изложа, сложи ме в кацата с разсола, да изгния вътре.
На другата сутрин Петка се събужда с конско главоболие в кацата с разсола, Чапаев обикаля около него с пушка в ръце и каканиже:
- Че се напи - добре! Всички бяхме пияни, прощавам ти. Че замерваше гостите с кюфтенца - добре! Весело беше, прощавам ти. Че оправи булчето преди мене - добре! Приятели сме, не ти се сърдя…
Но това, че заля тъщата с мед, посипа я с перушина, завря ѝ метла в задника и рече: "На ти, Чапаев, тая жар-птица да ти пее цял живот!", това няма да ти го простя!