Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи."

Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка.

Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените.

Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива.

Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.

И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?".

"Ами качи се на гардероба."

Качва се Чапаев - нищо не се вижда.

"Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо.

"Още, още малко."

Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:

"Е така може ли да се учи?"