Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи."
Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените.
Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива.
Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?".
"Ами качи се на гардероба."
Качва се Чапаев - нищо не се вижда.
"Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо.
"Още, още малко."
Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
"Е така може ли да се учи?"