- Вчера, като ме донесоха от операционната, още бях под упойка. Лекарят каза ли нещо за мен?
- За вас - нищо. Само попита дали ковчегът ще може да мине през тази тясна врата.
-Миличка, иди да видиш нашето съкровище май плаче! -Не е нашето, съседското е. -Това диване не спря да реве като ненормално!
Седи един в парка, свил си юмруците, и ги върти и опира един в друг по всякакви начини. Някакъв от съседната пейка го гледал половин час и накрая не издържал и го попитал: - Извинете, господине, ам...
– Генади, какво се усукваш около съседката бе? – Нищо ма Маро, за времето си говорим. – Слушай бе, синоптик нещастен, ако още веднъж ви видя, директно отиваш на морското дъно, без предупреждение…
Ако нещо се развали вкъщи, може да помолиш и съседа да го оправи, но удоволствието е по-голямо, когато го оправи мъжът и после половин година му пилиш на главата, че не е както трябва...
- Какъв си такъв притеснен? - Жената отиде при съседа. - Не се коси толкова. Ще се опомни и ще се върне. - Точно от това се притеснявам!