Богата тъща казва на зетя си:
- Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави - струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник.
На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва:
- Направих всичко както ми нареди. Прави - струвай, погребението е днес в 12 часа.

Зет се връща от погребението на тъща си. Минава под някаква стреха и изведнъж на главата му пада керемида. Вдига очи към небето и казва:
- Мамка й, вече е пристигнала...

Тъст се разминава със зет си по стълбите на блока и го пита:
- Змията горе ли е?
- И двете са вкъщи.

Тъща към зет:
- Какво беше това черното на дъното на тигана ви? Едвам успях да го изтъркам.
- Ами, тефлоновото покритие.

Тъща към зет си:
- Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: 'Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче'?

В момент на умиление, тъщата разказва спомени на зетя: - А на младини бях една такава кльощава, с криви крака, абе… направо грозноватичка. - Пу, пу! Да не са ти уроки, майко... много добре си се зап...