Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз гладен, гладен... Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръка...

- Арагорн, какво имаме за закуска? - Лембас. - А за обед? - Лембас. - А за вечеря? - Кюфтета... - Урррааа! - От лембас.

Учението не винаги е добро нещо! Когато синът ми се научи да брои, ми се наложи да разпределям кюфтетата по равно.

Вечер. Жената приготвила салатата, пръжнала кюфтенца, картофки и чака мъжа си от работа. Осем часа - няма го, девет - няма го, 10 - ей го! Чука на вратата. - Марчее, отвори, миличка. - Няма! Чук-чу...

- Има ли хапчета против глад? - Да, но са много големи. - Нищо, как се наричат? - Кюфтета.