Беден български студент в чужбина хванал местна някаква бамбина, наебал я, казано накратко, но след месец - "Май ще ставаш татко", рекла му бамбината свенливо, а пък той... усмихнал се накриво.

Но помислил: що да губя шанса,
вместо да се върна у прованса,
да не си живуркам тука сладко,
пък макар и по неволя татко.
Пичката е готина, модерна,
а баща й... май че имал ферма...

Та с две думи, двамцата на влака,
а в дома й - пир голям ги чака,
че на мама слънцето ебливо
зет довело - тоя път наживо.
Срещнали го със усмивки мили,
за два дена - сватба нагласили.

Всичко шест: земя, добитък, къща.
Но не щеш ли, бъдещата тъща
женско любопитство проявила
към на зетя родината мила:
бит, народ, поминък и роднини
(мама, татко, лели, баби, стрини)

Пратил наший момък телеграма
„Най-любими мои татко, мама,
моля фото цветно направете,
с поща бърза тук ми го пратете,
че любимата ми тъща Лиди,
дава зор на кадро да ви види”

След три дена точно, по експреса,
стига бърза поща на адреса,
в нея – по заръка наредена –
цветна снимка в рамка позлатена:
в плетен стол, на грейнала морава,
седнал мъж, до него дама (права).

Горд юнакът снимката показва,
за баща си, майка си разказва,
ала гледа: тъщата, смутена,
в снимката се взира ужасена.
„Дама права – що за маниери!”,
гневно хока го и се чумери,

„Сигурно сте някакви диваци?!
Тук при нас, макар да сме селяци,
в омнибус, на църква, на забава,
дама права нивгаж не остава!”
Неподготвен за такова нещо,
момъкът му станало горещо.

Гневен праща нова телеграма:
„Най-любими мои татко, мама,
бързо свойта грешка поправете,
ново фото цветно изпратете,
по маниер на светската идея:
мама седнала, ти – прав – до нея.”

След неделя отговор пристига,
момъкът чете го и премига:

„Синко,
снимката във рамка позлатена,
е от месеца ни меден във Виена.
Край двореца, на зелената морава,
изтощен от ебан бях тогава,
а пък майка ти – невеста млада -
на дупето си не можеше да сяда.”