Беден български студент в чужбина хванал местна някаква бамбина, наебал я, казано накратко, но след месец - "Май ще ставаш татко", рекла му бамбината свенливо, а пък той... усмихнал се накриво.



Но помислил: що да губя шанса,

вместо да се върна у прованса,

да не си живуркам тука сладко,

пък макар и по неволя татко.

Пичката е готина, модерна,

а баща й... май че имал ферма...



Та с две думи, двамцата на влака,

а в дома й - пир голям ги чака,

че на мама слънцето ебливо

зет довело - тоя път наживо.

Срещнали го със усмивки мили,

за два дена - сватба нагласили.



Всичко шест: земя, добитък, къща.

Но не щеш ли, бъдещата тъща

женско любопитство проявила

към на зетя родината мила:

бит, народ, поминък и роднини

(мама, татко, лели, баби, стрини)



Пратил наший момък телеграма

„Най-любими мои татко, мама,

моля фото цветно направете,

с поща бърза тук ми го пратете,

че любимата ми тъща Лиди,

дава зор на кадро да ви види”



След три дена точно, по експреса,

стига бърза поща на адреса,

в нея – по заръка наредена –

цветна снимка в рамка позлатена:

в плетен стол, на грейнала морава,

седнал мъж, до него дама (права).



Горд юнакът снимката показва,

за баща си, майка си разказва,

ала гледа: тъщата, смутена,

в снимката се взира ужасена.

„Дама права – що за маниери!”,

гневно хока го и се чумери,



„Сигурно сте някакви диваци?!

Тук при нас, макар да сме селяци,

в омнибус, на църква, на забава,

дама права нивгаж не остава!”

Неподготвен за такова нещо,

момъкът му станало горещо.



Гневен праща нова телеграма:

„Най-любими мои татко, мама,

бързо свойта грешка поправете,

ново фото цветно изпратете,

по маниер на светската идея:

мама седнала, ти – прав – до нея.”



След неделя отговор пристига,

момъкът чете го и премига:



„Синко,

снимката във рамка позлатена,

е от месеца ни меден във Виена.

Край двореца, на зелената морава,

изтощен от ебан бях тогава,

а пък майка ти – невеста млада -

на дупето си не можеше да сяда.”