Бай Иван отишъл в близкия град за покупки. Отначало той купил едно менгеме, а след това на пазара спазарил една кошница и една патка. Много му харесали две кокошки, но нямало как да ги носи. Предвидливия търговец му рекъл:
-Какво толкова има. Сложете менгемето в кошницата, в другата ръка вземете патката, а двете кокошки под двете мишници и сте готов.
Бай Иван направил както му казал търговецът на кокошките и тръгнал към къщи. По пътя стигнал една монахиня, която го попитала знае ли къде живее попа в тяхното село.
- Отец Онуфрий живее точно до нас. Аз знам една близка пътека и ако тръгнете с мен ще ви заведа баш до неговата къща.
- Как да вървя с вас? Аз съм безпомощна жена, как да ви повярвам, че вие ползвайки се от моята слабост, няма да ме заведете в някое пусто място,да ме хванете през кръста, да ми дигнете полата и да ме изнасилите
Бай Иван я погледнал с насмешка:
- Дявол да го вземе, сестро! Вижте ме само! В кошницата ми тежко менгеме, в другата ръка – патка, а под мишниците ми две кокошки! Как да направя всичко това, за което се страхувате?
Монахинята се замислила за момент и хитро погледнала бай Иван:
- Какво толкова има? Ще сложите патката на земята, ще я покриете с кошницата, а отгоре ще сложите менгемето да не избяга!
-Ами кокошките? Какво ще правя с кокошките, а? – отвърнал не шега сърдития вече бай Иван.
- Какво толкова кокошките, та кокошките? Голяма работа! Ми не мога ли да ги държа аз!?!