Имах приказно детство. Баба ми беше изядена от вълк.

Един младеж с дълга коса чака на опашка в пощата. Една баба-пенсионерка го пита: - Ей, девойче, кога ще отвори гишето? - Аз не съм девойче. - Ха, намерила с какво да се хвали.

В трамвая: - Бабо, искате ли да седнете на моето място? - Ще съм ви благодарна. - Тогава стойте тук, аз след три спирки ще слизам.

Връща се една баба от полето, но трябва да пресече през магистралата. Вижда две девойки и пита; -Абе баба вие защо сте се изправили тук? А те отговарят: - Ами бабо чакаме да минат коли и ни...

Баба гледа преминаващите коли от сватбения кортеж и си мърмори: Още една са я повели с музика да мие чинии…