Баба и дядо се споминали. Понеже били добри хорица, изпратили ги в рая… Настанили се те, тръгнали да разгледат, познати да срещнат, със сродни души да се запознаят… Вървят, гледат, навсякъде ливади, гори, реки, планини, мед, масло, туй, унуй, цветя, пчелички, пеперуди фъркат, птички пеят, красота, блаженство… Шматкат се те, зяпат, цъкът доволно с език… По едно време дядото се извъртял кът млад момак и излющил як шамар на бабата…
- Ко тъ прифана бе Ганьо? 75 години как сме двама, ни си ми посягал, лоша дума не си ми думал… Глей на ко убау място сме… Ся, тъй, из нищото, шамар ми удряш?
- Трай ма, малко тий! Ако не бяа твоите, диети с мюсли, люспи и т.н., още преди десет години да сме дошли тука!

- Бабо Зима, где така?
- Връщам се в България...

През 1987 г. баба Мара и баба Стойка седят на мегдана и си говорят за земеделието. По едно време Баба Мара казва на баба Стойка: - Ееех дойде време да събираме царевицата и трябва да извикам децата...

- Бабо, знаеш ли какво е минет?
- Нееее.....
- Ами ... мъжът прави така - жената.... така...
- Ааааа знам, знам, бабиното - едно време му викахме лапаницата....

Прибира се едно момиче и казва: - На пазара продават ей такива краставици! Девет сантима в диаметър и половин метър на дължина! (показва с ръце) Всички за удивени, а глухата баба казва: - Гла...

Търся си юнак голям с еей такъв голям банан! Нека да е мъж от сой Живко може да се казва той. Като бикче да е як да го яздя със мерак. Да показва хватки чудни сетивата да са будни...