- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова...

Тръгна ли си тоя Джон Кери най-накрая и можем ли вече да си отваряме балконската врата? Че тъщата второ денонощие моли да я пусна обратно вътре.

- Обвиняеми, с какво ударихте тъща си? - С едно вестниче... - А какво имаше в него? - Ами една щангичка...

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата...

- Ще ти дам десет лева, ако отидеш на гарата да посрещнеш тъща ми. - А ако не дойде? - Тогава ще ти дам двадесет.