Аз съм българче щастливо -
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен!

Кредита е първа стъпка -
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.

Чакаш смело кота било.
с други думи - груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.

После идва дограмата -
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.

Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.

После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет -
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.

Иде шкаф, след него втори -
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори -
той е майстор, ти кретен.

И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок...
Ех ти българче щастливо
пак си стъпило накриво.

Туй че майстор те люлее
в мрежата си и ти пее -
то е песен безобидна.
Виж кво става, рожбо свидна,
щом банкерът те налази.
Нека Господ да те пази
от горещия му дъх във къдриците ти черни!
Помислите му са скверни
и туй дето ти убива,
докат в скута му седиш,
не е на майстора теслата,
ни е кирка, ни лопата.
То е друг вид инструмент -
кредит за апартамент.