Аз съм българче!
Не мога,
без ракия да живея.
Искам да съм като Ботев,
но да пиша не умея.
Аз съм българче свободно,
над закона аз живея.
Всичко българско и родно
ще продам, ако успея.
Аз съм българче и расна,
в дни на преход, в мътно време.
Син съм на земя прекрасна:
Хайде да я окрадеме!
Аз съм българче и зная -
таз земя е най-прекрасна,
Имам ли пари и връзки
в обществото ще израстна.
Аз съм българче обичам,
наште планини зелени.
Във боклук да се зария –
първа радост е за мене.

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
Ям лекарства и ваксини -
ще живея сто години.

- Тате, ти веднага ли заобича мама, когато се срещнахте?
- Веднага, но за съжаление без презерватив.

Малко момченце се прибира вкъщи и казва на майка си:
- Мамо, един чичко в парка ми каза, че ако му лапна пишката и ще ми даде ей тея маратонки...

Син пита майка си:
- Мамо, аз вярно ли съм се родил през нощта?
- Да!
- Е, надявам се не съм те събудил.

Звъни телефона. Отговаря малкия син.
- Кой търсите?
- Татко вкъщи ли е?
- Не, замина някъде.
- На почивка?
- Не, замина с мама.

Секретарката се облива в горчиви сълзи. Шефът, съчувствено: - Какво има? - Ей сегичка ми се обадиха, че мама е починала! - Съболезнования, скъпа. Ако искате, идете си у дома, днес ще се оправ...