- Иване, да знаеш, че от наркотиците се ослепява. - Тате, не е Иван. Аз съм другия ти син, Петър. - Извинявай, Пешо. Чичо ти е.

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има бе Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената...

- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа на баща ми. - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил.

Двама приятели си говорят: - Пешо, след седмица се пенсионирам, толкова съм изморен, че първия месец от пенсията ще седна на люлеещия си стол и нищо няма да правя. - А после? - А после ще почна...

- Пешо, обичаш сланина, нали? - Да! - Цялата съм твоя, бейби!