Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син… - Е, защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената разбра...

Двама старци седели на една пейка в парка. Единия попитал: - Пешо, какво четеш бе? - Не знам. - отговорил другия. - Е как, нали четеш на глас бе? - Е да, ама нищо не чувам.

- На колко години ставаш Миме? - Ами… когато се омъжих за Пешо, аз бях на 20, а той на 40 години. Значи бях два пъти по-млада от него. Сега той е на 70 години, значи аз съм на 35!

Беше много неловко, когато Пешо взе да се смее на погребението. Така и не го до погребаха...

Пешо спазваше един железен принцип - всяка сутрин да се събужда в различно легло и никога да не повтаря… Беше нощен пазач на мебелен магазин…