Понякога се замислям и без да се усетя, започвам да гледам вторачено в една точка. Понякога се получава много неловко, когато тази точка се окаже нечии очи или дупе.

- Много ме обиди! Мислиш ли, че заслужавам това? Искам да си вземеш думите обратно. - Взимам си думите обратно... - Извиняваш се, значи? - Не! Измислих нови!

Късоглед палач към жертвата: - Моля ти се, свирни с уста, че си забравих очилата.

- Някакъв звяр ми задигна колелото! - Не някакъв, а велосираптор.

Усмивка играеше на устните й, но заради ботокса всички мислеха, че диша като риба...