Понякога ми се струва, че си губя времето с глупости, но тогава се сещам, че за това ми плащат и ми става по леко.

В съда: - Господин съдия, невинен съм! - Всички така казват. - Виждате ли, господин съдия! Щом всички така казват, трябва да е истина!

В ресторанта: - Поръчахме храна преди два часа! Колко още да чакаме?! - Максимум 15 минути. После затваряме.

В дома на някакъв, който печата фалшиви банкноти: – И колко похарчи днес, скъпа? Две хиляди? Браво, милата ми тя! Ама нали те помолих да харчиш повече, бе…

Разговор между писатели: - Вчера бях на премиерата на новата ти пиеса. После цяла вечер не можах да спя. - Защо, много се развълнува ли? - Не, наспах се в театъра.