Стои си Манго в подлеза на ЦУМ. Добарал от някъде една вехта цигулка и стърже. Минават си хората, гледат го странно и подминават. Появява се един човечец на средна възраст и се заслушва. Свършва Манго...

"Любовта е болка" - казал заека и надупил таралежа.

Техният брак беше не по любов, а по омраза. Той мразеше самотата, тя - безпаричието.

- Скъпа, помниш ли нашата първа нощ? - Как мислиш, дали мога да забравя целия този ужас?

Защо по Татово време колите на милицията са били боядисани в синъо и жълто? Защото в участъка влизаш жълт и излизаш син.