- Скъпа, ти си моето малко захарче! - Толкова ли съм сладка, скъпи? - Да, скъпа! И толкова рафинирана!

- Само да допия тази чаша, госпожице, и падам във вашите крака...

- Обичаш ли ме? - Разбира се! - А ще умреш ли за мен? - А тогава, кой ще те обича?!

- Георги, най-после се престраших да си изпратя снимката в "Клуба на самотниците". - И какво ти отговориха бе, Стефке? - Ми, върнаха ми я обратно. Писаха, че не били чак толкова самотни.

Беше хубав, умен и забавен… И за к'во ми беше да изтрезнявам…?