- А ти знаеш ли, как обикновено свършват приказките?
- Разбира се. Всички принцеси остават с драконите. Живеят дълго и щастливо. Много дълго време, разбира се. Знаеш ли, колко може да живее нормален, здрав, щастлив дракон?
- Хмм, защо е с драконите? Какво ще кажеш за достойните принцове?
- Принцове? Принцовете имат ужасното свойство да закъсняват. Виждаш ли, докато принцесата чака принца, цялото си свободното време тя прекарва с дракона. Е, и се влюбва - бавно и тихичко. В началото само говори, от скука. С кого друг в пещерата и в плен ще поговориш. А след това се увличаш - драконите са наистина страхотни събеседници. Ставате приятели. Приятели, приятели, приятели - и изведнъж не можеш да живееш без своя дракон. И това е всичко.
- И в този момент, както аз разбирам, идва Принца.
- Да, но както знаеш, вече е твърде късно.
- А ти? Как е твоят принц?
- Аз какво съм? Аз вече съм влюбена в моят дракон.
- О, а на принца - какво ще кажеш?
- Не знам. Да кажем, че няма никой вкъщи...