Генко се събуди, облян в студена пот, от ужасен сън - всички жени на Земята му предлагаха просто да си останат приятели...

- Ало, Генко? Вкъщи мирише много силно или на бензин или на газ, много ме е страх, че ще се взривя! - Искре, успокой се! Запали една свещ и се помоли...

Мъжът: - Ало, скъпа, тази вечер ще се прибера късно. Тук, у Генко, сме спретнали един белот. Жената (шепне): - Генко, чу ли? Tе играя белот у вас…

Генко към жена си: - Скъпа, а чувала ли си, че първата заплата трябва цялата да се изпие? - Чувала съм, а ти би ли могъл да спреш да се държиш сякаш си сменяш работата всеки месец?

- Генко, кажи ми честно, какво изпитваш към мен? - Търпение, Искре...Огромно търпение...