- Скъпа, пропуснах нещо, не би ли могла да почнеш да мълчиш отначало?

- Скъпа, помниш ли нашата първа нощ? - Как мислиш, мога ли да забравя целия този ужас?

Живота е като стълба в курник - къс и осран.

Като се разкрачиш виждам звездите отгоре...

Бабата разбра, че компотът все пак е ферментирал, след като дядото хълцайки я попитал: – Кукло, имаш ли някакви планове за вечерта?