1969 година. Морякът Марко Полов тъкмо се завърнал при вярната си съпруга Станка и двамата били сами в китната им крайморска вила с чуден изглед и още по-чуден дворен клозет....Марко бил донесъл от горещото пристанище на Марсилия един любовен дар – тайната на френската любов в поза „69”. Отначало Станка се дърпала, но силните моряшки ръце я принудили. Тикнала тя едрия си верен задник в обруленото от солените ветрове лице на Марко и се захванала с целувки да ласкае гордото му мъжество. На свой ред той старателно се опитвал да достави удоволствие... ама нещо не се получавало. Все по-бавни и някак замислени ставали ласките на Марко, докато внезапно не се чул и гласът му:
- Станке, ма... Знаеш ли, че Калоянчев се е снимал в българо - италиански филм за Галилео Галилей?
- Ъъъъ? – измучала Станка, защото устата и била пълна с мъжеството на Марко.
- Голям бой пък имало между полицаи и педерасти в нюйорксия бар Стоунуел, някъде в Гринидж Вилидж...
- Аааа? – простенала Станка.
- Франко затворил границата с Гибралтар, щото бил много недоволен от новата конституция на колонията, подчертаваща ролята на Англия...
- ? ? ? ! ! !
- Стига бе! Заир са суспендирали едностранно отношенията с България, а апаратът „Маринър 7” е прелетял съвсем близко до Марс...
- Абе Марко! – продумала Станка, като изплюла един особено едър и завит косъм. – Отде ги знаеш тез неща бе?
- Аааа, зная ги – вятър! – нехайно рекъл Марко. – Ей тук на задника ти се е залепило едно по-голямо парче вестник, като си ходила до тоалетната и си чета....