1960 г., СССР, Черно море. Привечер на опустял плаж комсомолката Наташа се къпе в морето чисто гола. Но ето че идва Петя и крещи: " Наташа, Наташа, почакай, имам да ти кажа нещо много важно!". Но като вижда, че Наташа почва да плува бързо-бързо, отдалечавайки се от брега, той също се съблича чисто гол, хвърля се в морето и още по-бързо почва да плува към нея. Наташа, мислейки, че настигащият я Петя иска да я изнасили, започва да плува в шампионски стил, но накрая силите й се изчерпват и тя остава на място в очакване на неизбежното. И ето, Петя я настига, прегръща я, разцелува я и накрая тържествено заявява: "Наташа, наконец и меня приняли в Комсомол!(най-накрая и мен ме приеха в Комсомола!)"

Двама обратни си говорят:
- Къде ше ходиш на море?
- На (Е)Гейско море - да ми е по-добре !!!

- Как беше тази година морето?
- Супер, море за децата, слънце за жената и акули за тъщата.

Четири приятелки се връщат от морето. Първата казва:
- А пък аз всичко ще кажа на мъжа си!
Втората:
- Каква глупост!
Третата:
- Каква смелост!
Четвъртата:
- Каква памет!

Жената без малко да се удави в морето, но някакъв мушморок я измъкна в последния момент...днес пак ми се обажда да ми се извинява...

Едно борче се връща от море, целия в гипс. Другите борчета го питат:
- Кво ти има уе? Ко е станало?
- Ами като си плувах в морето и гледам една табелка "мини".
- И кво?
- И аз минах.