Алармата виеше, не защото бяха разбили стъклото, а стъклото беше разбито, защото виеше алармата!

- Снощи ми беше много гот! Такова блаженство скоро не бях изпитвал! - Разказвай! С коя? Какво правихте? - Няма нищо за разказване! С никоя и нищо не съм правил! Просто захладня...

Приятелят е половината ни душа.

Вече толкова дълго обядвам, че вечерям.

Когато гигантите отминат се надигат лилипутите. Иван Вазов