Живели два кумеца.

Единият имал пет деца, а на другия Бог не дал.

Отишъл един ден бездетният при другия и му казал:

- Куме, ела у нас да поговорим.

- Не мога сега. Трябва да издоя кравата, сено да й дам, трябва и децата да слагам да спят.

- Абе тръгвай, че е важно!

- Добре.

Отишли у тях, а там ги чака готова маса - салати, мезета, ракия. Седнали, пийнали по чашка и бездетният кум казал:

- Куме, ти имаш пет деца, а на мен Бог не дава. Так че, ние с жената си поговорихме и... накратко, тя е в спалнята и те чака.

- Куме, не е удобно така.

- Какво му е неудобното. Давай още по едно.

Изпили един литър ракия.

- Отивай, куме, тя те чака.

Отишъл кумът. След час се върнал с разтворен дюкян. На масата го чака ракия. Седнали и ударили по чаша.

- И как е, куме? Всичко наред ли е?

- Оф, куме, както съм се напил, само в устата и го сложих.