"
Жена останала вдовица. Събрали се селяните и решили да й намерят съпруг. Намерили подходящ кандидат, също вдовец. Само че, човекът бил месар, прост човек, необразован. Жената въпреки това се съгласила и се оженили.
Първата вечер слага тя масата, а съпругът казва:
- Още леля ми казваше, че добрият християнин никога няма да седне на масата, без да е преспал с жена си.
Усамотили се те в спалнята, после вечеряли, а той отново:
- Още дядо ми казваше, че човек никога не бива да заспива, без да е уважил жена си.
И пак. На сутринта:
- А чичо ми казваше…
След обяд:
- Някога баба ми казваше…
Минала се една седмица, селяните питат жената какво мисли за новия си съпруг.
- Вярно, той не е интелигентен като първия ми мъж, но пък е от много добро семейство!
Първата вечер слага тя масата, а съпругът казва:
- Още леля ми казваше, че добрият християнин никога няма да седне на масата, без да е преспал с жена си.
Усамотили се те в спалнята, после вечеряли, а той отново:
- Още дядо ми казваше, че човек никога не бива да заспива, без да е уважил жена си.
И пак. На сутринта:
- А чичо ми казваше…
След обяд:
- Някога баба ми казваше…
Минала се една седмица, селяните питат жената какво мисли за новия си съпруг.
- Вярно, той не е интелигентен като първия ми мъж, но пък е от много добро семейство!
129 прегледа