- И това не беше зле! - си помисли Пенчо, уцелвайки с чехъла тъщата вместо котарака.

Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата...

Звъни телефона. Отговаря мъжа: - Хванали сме тъща ти. Ако не платиш 100 000$ ще я клонираме.

Ето, всички разправят - ксенофобия, ксенофобия! А какво да правя, когато тъща ми се казва Ксения?