Заряза ме жената. Странното е, че нищо не предвещаваше бедата. Лежахме, пушехме, разказвахме си весели спомени и изведнъж се появи жената.

- Разправят, че играеш в местния отбор? - Да. - И колко гола имаш? - Над двеста. - Охо! Сигурно си най-добрия нападател! - Не, най-лошия вратар...

- Защо си толкова сърдита? Да не си паднала от метлата?

- Не съжаляваш ли, че се омъжи? - Що? Аз да не би да не съм човек! Съжалявам го, разбира се.

- Скъпа, трудно ми е да намеря нужните думи... - Нищо, скъпи. Главното е да намериш нужната сума.