Съдията към свидетеля: - Вашето име? - Иван. - А презиме? - Що за глупости, дявол да го вземе! И през зиме и през лете все съм си Иван!

- В шест часа! В шест - каза тя твърдо - и имай предвид, че никой няма да те чака! И наистина, когато той отиде, никой не го чакаше.

И тя хвърли монета във фонтана, за да се върне пак... И се върна, защото не и стигнаха парите за автобуса.

- Моше, откъде имаш такъв хубав часовник? - Татко ми го продаде като беше на смъртното си легло.

- Изкарах десет години на необитаем остров. - С какво се изхранваше там? - Давах лодки под наем.