Двама старци седят на пейка в парка и разговарят: - Знаеш ли - казва единият - Навремето ми трябваше само да видя хубаво момиче и ми ставаше. - А сега? - пита другият. - Сега... зрениет...

Най-после реших да се оженя на четиридесет години, когато ми стане скучно. Или, още по-добре, на петдесет - когато ми омръзне живота!

Намери себе си, после търси другите.

Аз нищо не правя безпричинно. Ако мълчаливо чупя чинии, значи намеквам нещо.

Гледал съм много страшни филми, но какво е страх разбрах чак след сватбата.