На следващата година пак ги поканили приятелите им от съседното село. Пена говори с тях по телефона:
- Как да ви кажа... на мен ми се идва та чак ми се плаче, ама на Вуте малко не му се ходи.
- Вуте, бегай, бегай бърже, тъща ти се удави у кладенеца у дворо! - Епа, я от кладенецо вода не пием.
- Олеле, Вуте, виж го! - Какво ма? За какво бръмчиш така? - Виж го! Отвратителен черен паяк! - О, ти па си много хубава!
Купила си Пена модерна пола с две цепки. Вуте пита: – За к'во са тия цепки, ма? – Уф, па и ти бе, ми да ми се видат прасенцата!!! – Е па, цепни още една цепка, та да ти се види и кочинката...
Пена чисти моркови, замислена. - Къде блееш ма ооу? Бая заплесната ми се видиш! - А, Вуте, аз такова... Мислех си за Петър, за Мишо, за Иван. И за някои от комшиите в горната махала.
Посред нощ Пена извикала: - Вуте, чуваш ли, некой крещи вика за помощ. Стани да видиш какво става! - Що да ставам, като утре ше го прочета у вестнику ма.