Когато бях малък, с татко често играехме на "мавзолей". Той беше Димитров, лягаше и не мърдаше, а аз бях часови, стоях и го охранявах. Чак сега разбирам смисъла на играта.

Син на генерал играе вкъщи на войници: - Тате, виж, тук съм строил десния фланг, а тук левия... - Правилно, сине! А тук сигурно се крие тила? - Не, тези войници ми строят вила.

Задача на армията - да направи от нормалните хора патриоти.

- Господин капитан, на главата ми падна някаква кутия! - Какво имаше в нея? - Нищо! - А в кутията?

Хан Крум... или Нов Български Театър /* Във връзка с това, че все по-вече ученици срещат трудности при четенето на учебниците, * ние решихме да публикуваме * преработен и опростен вариант н...