Вървял си Заека през гората и видял на една полянка, две малки меченца да си играят.

Ей, мечета ! -извикал Заека.

Да ви е..а мамата ! -и хукнал да бяга...

Мечетата разплакани, естествено разправили на майка си, как ги е напсувал Заю...

Така ли ? - рекла Мецана.

А бе аз ще го науча него !

На следващия ден, Заека пак ги заварил сами и пак се провикнал:

Ей мечета, да ви е... а мамата ! - и пак драснал в храсталака...

Един път така, втори път така, накрая Мечката го издебнала и го подгонила .

Търчи Заека през гората, обаче Мечката не изостава !

Ха наляво, ха надясно, скочил Заю между две дървета и тя, както се била засилила - хряс и заседнала между тях...

Видял Заека, че вече никой не го гони, поспрял и се върнал.

Заобиколил Мечката отзад и критично оглеждайки внушителния и задник, казал :

Бабо Мецо, да знаеш, не че толкова ми се ебе, ама няма как...

Обещал съм на децата !