– Мила, защо ми се сърдиш? – Защото не ми „лайкваш" статусите във фейса! – Глупости! Чета ги и кимам с глава в знак на съгласие...

Разговор: - Ти защо никога не ми лайкваш статусите? - Нали бях там! Какво да лайквам?

- Вашето лице ми е отнякъде познато. Някъде съм Ви виждал?! - Възможно е. Често ходя там....

Искам да ви призная, че когато бях малък се страхувах от чудовищата под кревата... Вече съм голям и ме е страх от чудовищата в кревата.

За сетен път се убедих, че милото ми има актьорски способности, след като снощи се вързах на предложението и: -Да седнем да си поговорим! Монологът и продължи час и половина...