Застаряващата Пена решила да се подмлади. Ушила си нова къса рокля, накичила се със златни накити и излязла. Срещнал я Вуте и казал: - Какви хубави обръчи на старата бъчва!

- Вуте, бегаи, бегай бърже, тъща ти се удавила у кладенеца у дворо! - А, ние от кладенецо вода не пием.

Пена и Вуте се връщат от нивата, натоварили каруцата със зеле и моркови. Вуте кара, Пена се вози отзад. По едно време Пена с трепетлив глас помолила: - Вуте, много те молим, ела ме цуни, ама силно!...

Вуте: - Да бех зел мечка, та да ме изруча наеднаж, а я зех Пена, да ме яде цел живот.

Пена и Вуте спят. По едно време се чува шум. - Вуте, някой крещи иди да видиш какво става. - Какво ше гледам, като утре ше го прочетем у весник ма.