Вчера си купих мандарини от супермаркета.

Прибрах се вкъщи, а се оказа, че от 15 бройки, 5 са с плесен. Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се разправям.

Почнах с касиерката, после някакъв управител дойде. Не, нямало да се извинят, нямало да ги сменят. Били си съвсем прилични мандарините. Амбицирах се тогава и му казвам:

- Хубаво, хайде сега щом са Ви толкова прилични, изяжте си ги, ама без да се мръщите. Ако ги изядете без да се мръщите, си тръгвам веднага!

А той, идиотът му надъхан такъв, млад кариерист, ми се върза на акъла се съгласи. Изяде две и вика:

- Това е, толкова е дневната ми доза.

А аз му обяснявам:

- А-а-а не, не приятелю! Не сме се разбирали за никаква дневна доза - яж ги всичките!

Изяде и петте плесенясали мандарини, тъпанарът! Вижда се явно, че му е гадно, ама яде!

На края го похвалих:

- Юнак! А сега повикай главния мениджър!

Идва мениджърът, а аз му казвам:

- Здравейте, ще може ли да ми дадете пет нови мандарини, че тоя ваш служител изяде моите?