- Така е, защото е празен - въздъхнала майка му.
В училище през междучасието учителят се оплакъл, че го боли главата.
- Боли ви, защото е празна - успокоил го Иванчо.
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но от време, на време дочува откъслечните реплики на синчето си: - ... последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха...
Една нощ Иванчо чул шум от спалнята и отишъл да провери. Влязал вътре и какво да види - майка му яхнала баща му и се друса усърдно. - Мамо какво правиш? - попитал учуден Иванчо. - А, нищо мамино...
Иванчo и Марийка най-после решили да го направят. Качили се на едно дърво и започнали да се събличат. Иванчо тъкмо да си го извади и клончето се счупило. Двамата паднали на земята и Марийк...
Учителката вдига Иванчо и му казва: - Иванчо кажи две местоимения. Иванчо: - Кой, аз?
Учителката пита Иванчо: - Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? - Ами… защото очите са по-напред от ушите!