Тъща се обръща към зетя: - Какво имаше в тигана ви, едвам успях да го изтъркам? - Това ли? Тефлоново покритие.

Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?

Тъща казва на зет си: - Синко, когато умра, не ме погребвайте, а ме изгорете...И пепелта ми разсипете тук, на двора. Зетят отговаря: - Няма начин, мамо, малко ветрец и пак сте вкъщи!

Тъст се разминава със зет си по стълбите на блока и го пита: - Змията горе ли е? - И двете са вкъщи.

- Здравейте г-це, казвам се Красимир! На майка Ви не и ли е нужен нищо неумеещ и живеещ в плен на собствените си илюзии зет?