Зет погребал тъща си и се връща към вкъщи. Било през пролетта и една висулка му паднала на главата. Умирайки той погледнал към небето и промълвил: - Нима… вече… си… там?

Тъщата се кара със зет си: - Защо разправяш на децата такива приказки, дето все завършват с "и те се оженили, и живели спокойно и щастливо до края на живота си, защото момичето било сираче"?

Тъща уговаря зет си: - Зетко! Като умра, изгорете ме, и праха ми разнесете тук, по двора... - Да бе да! Като излезе вятър, пак да се намърдаш вкъщи...

Зет се връща от погребението на тъща си. Минава под някаква стреха и изведнъж на главата му пада керемида. Вдига очи към небето и казва: - Мамка й, вече е пристигнала...

- Госпожице, на майка Ви не и ли трябва зет? - Не, още не сме дояли мозъка на предишния.