На улицата вали проливен дъжд. В заведението влиза съвършено сух човек. Всички го зяпват: - Как така не се намокри?! - Ами вървя си аз така - бавничко, внимателно, между капките...

- Ти с нас ли си или с другите - казват те, размахали юмруци и натаралежили коси. - Ми... с вас - измънква плахо той. - Ми ние сме другите. И се почнала тя...

- Защо слоновете са сиви? - За да не ги бъркат с дивите ягоди.

- Чувствам се зле, ако нямам в джоба си поне 10 000 долара... - Някога имал ли си? - А някога да съм се чувствал добре?

Не съм злопаматен. Зъл съм, но паметта ми е слаба и не помня. Мога да си отмъстя, да забравя, и после пак да си отмъстя...