"
В купето в нощния влак сядат един младеж и един възрастен евреин. Когато влакът потегля младежът пита евреина колко е часа, но евреинът не му отговаря. Така пътуват цяла нощ без да разменят и една дума. На сутринта когато слизат от влака евреинът казва:
- Девет и половина.
Учуден младежът го пита защо му казва чак сега.
- Ако ти бях казал снощи - обяснява евреинът - щяхме да завържем разговор, ти щеше да ми кажеш, че никога не си бил в този град, никого не познаваш и аз като състрадателен човек щях да те поканя в къщи. Там щеше да се запознаеш с дъщеря ми, щяхте да се харесате и нещата щяха да отидат към сватба, а на мен за какво ми е зет, който няма даже ръчен часовник?
- Девет и половина.
Учуден младежът го пита защо му казва чак сега.
- Ако ти бях казал снощи - обяснява евреинът - щяхме да завържем разговор, ти щеше да ми кажеш, че никога не си бил в този град, никого не познаваш и аз като състрадателен човек щях да те поканя в къщи. Там щеше да се запознаеш с дъщеря ми, щяхте да се харесате и нещата щяха да отидат към сватба, а на мен за какво ми е зет, който няма даже ръчен часовник?
142 прегледа