- Днес ще учим за щъркела...
Иванчо:
- Госпожо! Струва ми се, че сме доста големи вече, за да вярваме, че щъркелът съществува.
Иванчо излязъл на терасата да учи. Отдолу минала Марийка с късата пола, Иванчо не издържал, влязъл вътре и си фраснал една чикия. Пак излязъл на терасата, след малко Марийка пак минала и Иванчо пак вл...
Иванчо се хвали вкъщи: - Днес направих eдно добро. - Какво? Кажи! - Съучениците бяха сложили габърче на стола на учителката, и точно тя щеше да седне и аз дръпнах стола...
Малкия Иванчо: - Мамо, що за глупости ми говориш?! Как ще ме е донесъл щъркела?! Какво - не му ли става на тате?!
Става тъмно. Баща се провиква от балкона: - Иванчо, мислиш ли да се прибираш вкъщи? - Мисля, тате! - крещи в отговор сина. - Е, и? - Тате, дай ми още час да помисля!
В училище. Иванчо: - Госпожо, а защо днес сте без сутиен? - Интересно, как се досети, като още даже палтото не съм си свалила? - Няма ви ги бръчките на лицето!