- Козунак!
- Браво, Иванчо - отвръща учителката. - Страхувах се да не изречеш нещо мръсно. Кажи сега какво представлва козунакът?
- Той е обратното на кура. Курът го пъхаш корав и го вадиш мек. А козунакът го пъхаш мек и го вадиш корав.
- Иванчо, по какво учиш? - По история. - И за какво се разказва в урока? - Ами за Наполеон - как е живял, как е умрял… - И как е умрял? - Ами на Света Елена. - Абе какви са тия...
- Слънцето има ли крака? - пита учителката. - Да! - отговаря Иванчо. - Откъде знаеш? - Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва: "Слънчице, отвори си краката".
- Вече започвам да се съмнявам дали Иванчо ме обича! - казва Марийка. - Обича те, разбира се. Нима само за теб ще прави изключение? - отговаря приятелката й.
Иванчо се прозява в клас. Учителката: - Иванчо, стига си се прозявал бе, ще ме лапнеш. - Но госпожо, аз не ям говеждо.
Иванчо: - Марийке, ела да си играем на ресторантьорство. - Как се играе? - Аз ще ти го сервирам, а ти ще го гълташ.