"
Учителка с мини поличка започнала да пише на черната дъска. Едното от децата се загледало в бедрата й и възкликнало:
- Лелеее, какъв хуваб крак!
Учителката се ядосала и го изпратила да доведе майка си.
На вторият ден друго момче, гледайки я как пише, възкликнало:
- Лелеее, какво страхотно бедро!
Учителката се възмутила и изпратила и него да доведе майка си.
На тритият ден учителката, както пишела на дъската, й паднал тебеширът. Тя се навела да го вземе... и видели й се пликчетата. Тогава Иванчо станал и се упътил към вратата. Учителката се обърнала изненадана и го попитала:
- Иванчо, ти къде отиваш?
- Това, което видях, госпожо, е направо за баща ми!
- Лелеее, какъв хуваб крак!
Учителката се ядосала и го изпратила да доведе майка си.
На вторият ден друго момче, гледайки я как пише, възкликнало:
- Лелеее, какво страхотно бедро!
Учителката се възмутила и изпратила и него да доведе майка си.
На тритият ден учителката, както пишела на дъската, й паднал тебеширът. Тя се навела да го вземе... и видели й се пликчетата. Тогава Иванчо станал и се упътил към вратата. Учителката се обърнала изненадана и го попитала:
- Иванчо, ти къде отиваш?
- Това, което видях, госпожо, е направо за баща ми!
100 прегледа