Малко момиченце жалостиво се моли на дядо си:
- Дядооо, вземи ме от тук!
Дядото (по анцуг, с бръсната глава, целият в ланци) въздъхва тежко и нежно й говори:
- Миличка, няма как... лагерът си е лагер... трябва да се излежи целия срок.
Къща, дворче, градинка. Внука пита: - Дядо, защо поливаш цветята с машинно масло? Нали ще увяхнат? - Остави цветята, гледай картечницата да не ръждяса.
Седи си дядо в дневната и чете вестник. Отваря на страницата с некролозите. В това време влиза внучето му: - Как е дядо, пак си във facebook, а?
- Дядо ми знаеше в кой ден ще умре, даже и часа знаеше. - Екстрасенс ли е бил? - Какъв ти екстрасенс! Съдията му каза!
- Иванчо, колко време ще те моля да ми донесеш чаша вода?!? Не знам какъв ще станеш като пораснеш! - Келнер, дядо!
Късно е вече… самотен съм… в тъмното… пред монитора… призрачно лице… метафори… бля-бля-бля… и както казваше дядо ми: - На не заетите ръце, дяволът намира работа.